Сбогом,лято!

Лятото си тръгва и взема със себе си прекрасните слънчеви дни,аромата на море и пясък,но оставя усещането,че е било страхотно и незабравимо...

Вятъра въздишайки влаче
всички мъртви листа.
Там някъде лятото плаче,
очаквайки свойта сестра.

Земята се бавно рисува
в жълто-кафяви бои.
Морето дори забушува,
биейки здрави скали.

Зад ъгъла мъглата наднича
и жадно впива очи
в едно лято,което съблича
одежди и спуска коси.

Добре дошла,есен!