Като в приказен облак от бяло брашно
е запретнала баба ръкави –
меси вънка, на двора, козунач’но тесто:
„Дъще, гледай! Помни как се прави!” –
смигва леко с око като малко дете
и говори, и ловко показва.
Месят пъргаво нейните селски ръце,
по езически думи разказват.
Ръси бяло брашно, слага шепа зърна,
песен тъжна с тестото извива,
но отнася я вятърът бърз над степта
чак до ореха в горната нива.
А пък тя се прекръства със светли ръце:
„Нека бялото бъде за радост,
а кафявото трябва да бъде, дете,
за надежда във дните на жалост...”
Сръчно жалост и радост разтегля, плете:
„Хайде, двете на топло да свием,
за да втасат преплетени в хляба добре! –
Греховете не можем да скрием...”
После ръси стафиди... Какъв аромат!
На канела и сливи ухае...
Веят джанките облаци пролетен сняг,
сякаш кимат: "На хляб тъй се бае."
Ето днес съм омесила свой козунак –
добруджански. Прихванах маята.
Връщам времето с него назад и назад...
С него баба се връща… в душата.
/автор Нели Господинова/
За Великденските празници ходихме при баба,дядо и братовчедите.Изкарахме няколко чудесни дни в тяхната компания.Е,не направихме козунаци,както бях запланувала,но никога не е късно...Заредихме се с енергия,починахме си,а и времето беше на наша страна.Градината беше пълна с цветя и това само подсилваше Великденското настроение.
Вечерите бяха изпълнени с игри и сладки приказки с по чаша вино на двора
Сутрините бяха такива:
/Не,не съм ги правила аз!/Е,и аз дадох своя "кулинарен" принос:
Прекарахме толкова хубаво,Деска!Дано се повтори :)
ОтговорИзтриване:)Удоволствието беше наше!До скоро!
ОтговорИзтриване